ЗЪ̀РКЕЛИ само мн. Простонар. Пренебр. 1. Очи. – Ще махнете газеничето, борината. .. – Няма да живеете в тъмно, та да си вадите и вие, и децата ви зъркелите... Б. Несторов, СР, 228. – А пък тия дни, като ходя в града, ще взема още вестници от тоя брой, да си имате повечко. Та като гъкне някой от тия нашите гадинки, цап в зъркелите! Ст. Даскалов, СЛ, 328. – Какво ме зяпаш с тия кучешки зъркели? А. Гуляшки, МТС, 65. Страшно си то втренчи и върх мене грозните подпухнали зъркели. Ил. Блъсков, КУ, 67.
2. Прен. Очила. Как ще виждаш, като пак не си си сложил зъркелите, а тук е тъмно.
◊ Отварям / отворя зъркелите на някого. Разг. Грубо. 1. Разкривам на някого истината за нещо, помагам му да престане да се заблуждава в нещо. 2. Помагам на някого да разбере, да проумее нещо, да се просвети в определена насока. На другия ден един младеж отърча до града и се върна с цяла връзка от вестника, в който беше писано за плановете на Жанката .. – Кой е писал? .. – Я учител, я някой друг учен ще да е... – Какъвто и да е, отвори ни зъркелите! – рече Андон Муранлията. Г. Караславов, СИ, 205-207. Отварям си / отворя си зъркелите. Разг. Грубо. 1. Обикн. в пов. Гледам внимателно, за да видя или да намеря нещо. – Нищо ѝ няма на оранта! – Я си отвори зъркелите по-добре: плуг ли е порил тук или мачки са драскали? А. Гуляшки, ЗР, 316. – Мильо, Мильо, моят брат изтипосан... Нà, отвори си зъркелите и го виж – викаше Кольо и пляскаше с пръст портрета, който преди час беше получил от пощата. Ц. Церковски, Съч. III, 213. 2. Само в несв. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност. Той го потупа приятелски по рамото. – Вземи двама от войниците и да си отваряте зъркелите. Г. Караславов, Избр. съч. X, 37. – Отваряй си зъркелите, че такава кушия ще ти направя, та свят да ти се завие В. Нешков, Н, 72. Отварят ми се / отворят ми се зъркелите. Разг. Грубо. 1. Преставам да се заблуждавам в нещо, в което по-рано съм вярвал, става ми напълно ясно нещо, в което съм се заблуждавал; виждам истината. Добре, че ме вкараха в участъка да ми се отворят зъркелите. Иначе още много щях да се лъжа по жълтата преса. Г. Караславов, Избр. съч. II, 303. 2. Обикн. за нещо. Проумявам, разбирам нещо (обикн. някакво учение, идеология), просветлявам се в някаква посока. Тури си зъркелите. Разг. Грубо. Вгледай се по-внимателно и ще видиш, ще забележиш.
– Други (диал.) форми: зъ̀ркали, зъ̀рколи, зъ̀ркъли, зъ̀ркли.