ЗЪРНА̀СТЕЦ, мн. няма, м. 1. Планински храст, богат на дъбилни вещества, чиито плодове и кора се използват за получаване на багрила и в народната медицина. Rhamnus. Плодовете на черната боровинка, дивата лоза и зърнастеца имат тъмносин или чер цвят. Ст. Драганов, ФБР, 35. Особено богати с плодови захари са плодовете на смокинята, шипката, боровинките, скорушата, зърнастеца, глога. Б. Мичев и др., ГП, 12. Зърнастец. Има голямо значение като медоносно растение, понеже цъфти много продължително време. Ст. Недялков и др., ПП, 186.
2. Кората или плодовете на този храст, употребявани за получаване на багрила или в народната медицина. Не се препоръчва употребата на зърнастец от хора, които страдат от диария или възпаление на дебелото черво. Е. Михайлова-Пецу, ЕЛР (превод), 67. Зърнастецът има слабително действие.
3. Бот. Род храсти или ниски дървета от семейство зърнастецови, използвани като багрила, за дъбене и в медицината. Frangula.