ЗЪРНА̀СТЕЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Прил. от зърнастец. Зърнастецови растения.
2. Като същ. зърнастецови мн. Бот. Семейство храсти или ниски, рядко високи дървета, листопадни или вечнозелени, с дребни правилни цветове, характерни за тропичните и субтропичните райони, но част от тях разпространени и в България. Rhamnaceae. Семейство зърнастецови съдържа около 500 вида – дървета или храсти с прости листа и трайни прилистници. Ал. Обретенов и др., ЛЕР, 174. Семействата и родовете, които се срещат най-вече в Турция, са: зърнастецови, лютикови, особено лютичета. УП, 1902, кн. 5, 376.