ЗЪРНÒ, мн. зърнà, ср. 1. Семе от житни или други растения, обикн. със заоблена форма. Пронизаната гарга се преметна във въздуха и падна върху една колиба. Извадиха от устата ѝ житеното зърно. А. Каралийчев, ПС I, 14. Войниците се нахвърлят стръвно върху варената царевица .. Дъвчем коравите зърна. Л. Стоянов, Х, 11. Христо остана сам на хармана. Наблюдаваше мравките, що мъкнеха ръжени зърна. К. Петканов, Х, 193. В плода са разположени ценните какаови зърна, прилични на бобовите. Л. Мелнишки, К, 46. Ечемичено зърно. Грахово зърно. Бобено зърно. // Само ед. Събир. Много такива семена като едно цяло. Богдан взе крината и отиде в хамбарите за жито, а Добра сръчно засъбира с метлата пръснатото зърно. К. Петканов, Х, 66. Сега тая земя е ласкава и топла; избуялите нивя наливат зърно; ябълките зреят за новото вино. К. Константинов, ПЗ, 149. Пò се жънеше на хладно – през деня житото се напичаше, въжето се късаше, зърното се ронеше. Ил. Волен, МДС, 13. Тя [нивата] е в падината под дъбовата горичка. Там лятно време е горещо като във фурна. но какви царевици стават, какво зърно завързват пшениците! Г. Караславов, ОХ II, 9.
2. Само ед. Събир. Стесн. Житна храна. Лазар Глаушев развърза кесия и пусна в шепата на Йоана една златна лира: – Това капаро за твоето жито. Ето и тия десет ще дадеш на сички, които ще ми донесат пшеница или ръж, или ячмен, или какво да е зърно. Д. Талев, ПК, 383. „Мила Велико, прибра ли храните? Ти остави другата работа и гледай с време да скъташ зърното в хамбарите.“ К. Петканов, МЗК, 88. Всичко има в Балкана, само зърно не достига. Й. Радичков и др., ГСП, 91. – Песъчлива е, не особено плодородна земята ни. Преди войната ние получавахме 100-110 кг зърно на декар. Н. Фурнаджиев, МП, 57. Смилам зърното на мелницата.
3. Малък кръгъл плод на растение, като плода на грозде, малина, къпина и под. Аз съм прав посред лозето, а в ръцете ми е тежък грозд; кехлибарените му зърна са едри, студени като лед и сладкият им сок се топи като мед върху езика ми. Г. Райчев, Избр. съч. I, 3. От две страни се зеленееха букове, белокори брези, трепетлики, къпини с рубинови зърна. Ив. Вазов, Съч. XV, 121. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шапки на чудновати гъби. Й. Йовков, СЛ, 23. // Разш. Простонар. Изобщо плод, обикн. с кръгла форма. Кайсиите, навели клони от плод жълтеят. Драго откъсва едно зърно, отрива го в длан и отхапва. В. Ченков, ЗХ, 176. Те имаха хубаво място за бостан, което всяка година им правеше едри зърна, та той ходеше нощем да ги пази; и сутрин откъсваше още по роса най-едрата любеница, минаваше покрай Румянини и я търкулваше под портата им. Ил. Волен, ДД, 144. – И аз навремето бях посял в дядовия двор една ябълка и по два коша даваше на добра година, ама нали шурята излезе цяло магаре. Изпъди ме и зърно не ми праща. Чудомир, Избр. пр, 86.
4. Дребен, заоблен къс от някакво вещество, материал и под. Баща ѝ седеше по турски на миндера и нервно прехвърляше божигробската си броеница. В стаята бе тъй тихо, че се чуваше само чаткането на кехлибарените зърна. В. Геновска, СГ, 213. И те бдяха над нея, защото патриархът бе повелил – да я запазят жива. Отнели бяха нейния бисерен накит, защото във всяко зърно имаше отровна смола. Н. Райнов, ВДБ, 175. Петърчо шареше пода с тебешир, а Марийка нижеше герданче от сини мънистени зърна. А. Каралийчев, ПС III, 47-48. Край паницата е сложена миризлива босилкова китка и до нея хартишка с едри зърна измирски тамян. Т. Влайков, Пр I, 234. Като куршуми заудряха тук-таме по земята зърна град. Й. Йовков, ЧКГ, 278. Минерални зърна. Отровни зърна. Златни зърна.
5. Прен. Само ед. В съчет. с отвл. същ. Минимална степен на проява или съдържание на това, което се назовава чрез съществителното; много малко, най-малко. „Българският народ, според Паисий, не е търпял да го управляват порочни и некадърни владетели и се борел срещу тия, които са го угнетявали.“ Тук има несъмнено значително зърно истина. Т. Павлов, МИБ, 26. Сляпото и рабско подражание е в състояние да убие всеки талант. Ония, които усещат в себе си зърно талант, трябва да се пазят от него като от огън. К. Величков, ПССъч. VIII, 62.
6. Връхна заоблена част на женска гръд, която служи за кърмене на новородени. Монахът не се решаваше да признае дори в молитвата си пред Богородица, че същият ден бе зърнал за един миг възмургавата гръд на Биляна с набъбнало тъмно зърно. Д. Талев, С II, 88. Оттогава, след като нахранеше своето дете, даваха ѝ да кърми и други деца. Но ето че от хищното смукане зърната на гърдите ѝ се израниха до кръв и сега я боляха с остри, непоносими щракания. Г. Райчев, ЗК, 91. // Разш. Връхна част на гръд у човека и животното.
◊ На боб <на> зърно. Разг. 1. Нарядко, на места (обикн. за рядко поникнали посеви). Парорийската обител не приличаше на другите манастири и обители. Ту тук, ту там на боб на зърно се белееха малки килийки под сянката на някой бряст. Ст. Загорчинов, ДП, 203-204. 2. Рядко, малко. – Жените са повече от мъжете – продума Ивайло. – Така е – отвърна детко, – мъжете са на боб зърно. Татарите им видяха работата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 136. Ни просено зърно не давам / дам. Диал. Нищо не давам. Отбирам / отбера (отделям / отделя) зърно<то> от плява<та> (плевел <а>). Разг. Умея да забележа, да преценя кое е ценното в някаква среда. Син ѝ бе запазил острия си усет за хората, способността с един поглед да отбере зърно от плява. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 21. Горчиви спорове стават между съпрузите без особена причина само защото те не могат да намерят помежду си общ език, не могат да делят зърното от плевела. ВН, 1962, бр. 3283, 4. Именно затова е необходима общосъюзна дискусия, която да отдели зърното от плявата и да изгради модерна стратегия на Организацията по въпроса за собствеността на земята, арендата и арендаторите. ЗЗн, 2011, бр. 23, 1.