ЗЮМБЮ̀ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от зюмбюл1. Не на нафта, а на зюмбюли миришеше той, както се казва, не беше чужд на живота и непрекъснато ухаеше на зюмбюлова есенция. Черемухин, ПД, 8.
