ЗЯ̀ВАМ, -аш, несв. (диал.); зѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Зейвам. Голи ще останат, голи, боси, па и – гладни! А он – баща им ще ги гледа как отварят своите гърла, как зяват за троха хляб, а той нема да може да пусне тая троха хлебец в устата им!... М. Георгиев, Избр. разк., 236.