ЗЯН, зя̀нът, зя̀на, мн. зя̀нове, м. Остар. и диал. Загуба, щета. Сега той се оплакваше, че предния ден една партизанска дружина минала през царевицата му и опропастила зайрето, та ако можела да му се заплати зянът. Д. Бегунов, ГВВ, 23-24. – Ако останете, ние няма да пишем на сметката ви зяна, дето ще го сторите през тия три дни. А. Гуляшки, СВ, 15. „И прасе ако си счупи кост, не може да зарасне, ами го коляй! Прасето ще го изядеш, нема зян, коня не може да изядеш.“ Й. Радичков, ББ, 56.
◊ Ставам / стана (отивам / отида, ида, ходя) зян. Диал. 1. Погубвам се, съсипвам се. – Денчо Чолака стана зян, но нямаше как. Това същото момче го уби. В. Нешков, Н, 241. – Нали е най-хубавото големците да се сговарят, та да не ходят зян толкова прости хорица? Т. Влайков, БСК II, 183. Де що изворче сълзеше, всичко пресъхна. И щъркелите се разпиляха, а жабите зян отидоха. М. Кюркчиев, ВВ, 136. 2. За нещо – похабявам се, ставам негоден за употреба. – Аз съм беден човек, дърва не мога да си купя. Събирам край сечищата сухоляк – кому вреда от туй? Гният там, зян стават. М. Марчевски, ГБ, 46. И колкото по-лошо белеше картофите с треперещите си ръце, толкова по-отчаяно си мислеше: – Така ли се белят картофи! Отидоха зян! Ем. Коралов, ДП, 68. И трябва чак понеделник да се чака. А до в понеделник тревата ще изгори и сеното половината ще иде зян. Т. Влайков, Съч. II, 82-83. Сторвам / сторя (правя, струвам, направям / направя) зян някого или нещо. Диал. 1. Погубвам, съсипвам някого. – Една бродница имаше там на село, тя го изеде, вещицата, ама подир и тя си изеде главата я, и тя не хароса, ама стори зян челяка. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. – Я погледнете, аркадашлар, каква хубава черноока гяурка сме направиле зян тая нощ по невнимание! – говорял друг един башибозук. З. Стоянов, ЗБВ III, 345. 2. Похабявам, унищожавам нещо. „Молим ви, не струвайте манастира зян. По-добре ще направите ако се предадете.“ Д. Марчевски, ДВ, 190. – И да ти кажа ли, не си струва да се прави зян толкова месо. Двама сме, колко ще хапнем, останалото ще се вмирише. В. Андреев, ПР, 152.
– От перс. през тур. ziyan.