ЗЯНДЍСВАМ, -аш, несв.; зяндѝсам, -аш, св., прех. Диал. Зяносвам. Дорде бай Иван затрънваше снопите да не ги зяндиса хорският добитък, младежите се събраха на купчина и някой извика. Кр. Григоров, Н, 38. Някои късаха черешите без дръжки и той им казваше: – Така не може. По-добре почивайте, отколкото да зяндисвате зайрето. Кр. Григоров, ПЧ, 140. зяндисвам се, зяндисам се страд.