ЗЯНЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. Пакост, щета; зян. – Май за труда ми дожаля и за потта на народа, дето го е ръсил, за да събере тая стока .. като видях какъв зянлък сте направили, може и да не кажат добра дума за вас. П. Вежинов, ВП, 69. Виновникът отива при циганина и без пазарлък му плаща сторената щета. – Зянлък ти направихме, ефенди, ама да прощаваш. Ст. Чилингиров, ПЖ, 28.
– От тур. ziyanlik.