ЗЯ̀ПАМ1, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Стоя с отворена уста. Имах навик тогаз, като се залисам в една работа, отварям си без да ща устата и зяпам. Й. Йовков, ЖС, 156. Невяста Панчовица остана да зяпа от учудване. Т. Влайков, Съч. II, 120. Кога зяпа [крокодилът], горната си челюст мърда. П. Берон, БРП, 107.
2. Зея. През стволовете навътре се виждаха като зееха много подобни дупки, сгодни за мечешки бърлоги, а някои зяпаха над самия път. Ив. Вазов, Съч. XV, 70.
ЗЯ̀ПАМ2, -аш, несв. Разг. 1. Прех. и непрех. С предл. в. Гледам, заглеждам се, зазяпвам се в нещо или в някого. А майорът се надигна тежко, застана мирно на три крачки от гроба, свали си фуражката и наведе глава. После видя, че аз седя и го зяпам .. и изрева: „Шапки долу, безбожник!“ П. Незнакомов, БЧ, 22. Едни играят, други ги зяпат, трети четат или се клатушкат по кувертата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Напъват се свирци там в къта отстранени / и зяпат ги деца, край тях на куп стълпени. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15. Цял орляк дребни момичета стояха отстрана и зяпаха захласнати в хубавицата като в някоя хубаво изписана картина. Н. Попфилипов, РЛ, 174. – Когато минава покрай къщата ми, да си върви по работата и да не зяпа в прозорците. Й. Йовков, М, 21. // Прех. Гледам с любопитство, с интерес това, което става около мен, без да участвам, да действам. – Дигнете го, бре! – кресна тя на караула. –Какво зяпате? А. Страшимиров, ЕД, 43. Всички гледаха госта си с растяща почуда. – Недейте го зяпа, – извика Тодораки, – ами донесете легена и ибрика, та му полейте да се измие. Д. Немиров, Б, 130-131.
2. Непрех. Гледам, без да съсредоточавам вниманието си върху определен обект, без определена цел. Разглеждахме града, ходехме по магазините – ей така, само да пълним и да празним очите си. Зяпахме... М. Яворски, ЕСВ, 47. Аз стоя на площад „Ретиро“. По-право седя на една пейка и зяпам. Б. Шивачев, ПЮА, 63. Из улиците и в магазините хората се разминаваха като мравки, шумяха, зяпаха, пазаруваха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 378. Черни мургави мъже с фесове или чалми, изпили набързо кафето, прозяват се и разсеяно зяпат нанякъде. Ив. Мирски, ПДЗ, 165.
3. Прен. Непрех. Стоя, без да работя; бездействам. Зад гърба ѝ [на Турция] стои Гърция, която няма да зяпа... Притурете при това и революцията в Цариград. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 39.
4. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по. Обикн. за мъж – заглеждам се по жена с желание да я задирям; заплесвам се, захласвам се, увличам се. За Ния не беше място тук да я зяпат турците, безсрамни и мръсни са някои от тях, когато е за гяурка. Д. Талев, ПК, 588. – Знаеш ли – каза тя и се залови пак за картофите, – мeнe мъжете много ме зяпат, ама така... без капка човещина. А. Гуляшки, Л, 92. – Защо не си гледаш работата, а си тръгнал посред пладне да зяпаш хорските жени? К. Петканов, МЗК, 251. Петко: – Щях да му поръчам, като си свърши Даскала, да му каже да се отбие да пие едно кафе у дома .. Стефана: – Притрябал ти е. Само да задирва Милка и тя да зяпа подире му. П. Тодоров, Събр. пр II, 335. зяпам се взаим. от зяпам2 в 1 знач.
◊ Зяпам в устата някого. Разг. 1. Внимателно и прехласнато слушам това, което се говори от някого, обикн. за да усвоя, науча, разбера нещо. Ала можеше ли калугерът да не говори за бога и за светците, щом видеше пред себе си хора да го зяпат в устата? Ст. Загорчинов, Избр. пр II, 242. 2. Следя внимателно за желанията на някого, за да ги изпълнявам, ръководен от хубавото си чувство и уважение към него или от личен интерес. – А ти, щом си заместник-кмет, си длъжен да знаеш какво чуруликат вашите учители. –Водят ви за носа, а вие, хапльовци, ги зяпате в устата... Хубаво ви чуруликат те... Д. Ангелов, ЖС, 35.