ЗЯ̀ПАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от зяпам1.
ЗЯ̀ПАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от зяпам2 и от зяпам се. Безброй хора потичват и се клатят ритмично под тежестта на бамбуковите кобилици от изкопите към насипите, от бетонните хармани към етажите. Няма бутане, суетене и зяпане. Ал. Гетман, ВС, 351-352. Беше излязъл уж да се разведри, а ето че му дотежа самотността, безцелното зяпане по витрините. Н. Антонов, ВОМ, 89. – Умрели са, чичо, римляните, а ние живеем, надживяваме и големци не ни плашат! И не зяпане, а действие иска от нас отечеството! Й. Вълчев, СКН, 371.