ЗЯПА̀ЧКА ж. Разг. Пренебр. Жена, която гледа, зяпа без определена цел, от любопитство; зяпла. Тя приближи друг компютър, хвърли му небрежен поглед и тръгна безцелно по пътеката. Продавачът се спря. Зяпачка, реши той. Б. Дамянов, АУН (превод) [еа].
