ЗЯ̀ПЛА ж. Разг. Неодобр. 1. Зяпачка.
2. Жена, която се разсейва, която не внимава какво ѝ говорят или какво върши. – Не си обядвала? .. – Ами защо не каза, мари щерко? – И се чукна леко по бедрото със сухата си мазолеста длан. – Тюю! И аз каква съм зяпла! Г. Караславов, ОХ III, 167.