ЗЯФЀТ м. Остар. и диал. Гощавка, гуляй, пиршество; зиафет, зияфет, зефет, зафет. На млади години, когато се привършвала наесен полската и къщна работа и почнели сватбите и „зяфетите“, Васил ходел да пее редом по селата и махалите, гдето го повикват. СбНУ XXVII, 12. Стоян Борянка думаше: / – Борянке, либе, Борянке, / мене ме викат на зяфет / горе в горната махала, / аз ще на зяфет да ида, / ти да ме, либе, почакаш, / дойде петлите дваж пеят, / дваж пеят и да потретят. Г. Караславов, ЗБНП [еа].
– От араб. през тур. ziyafet. – Други форми: зиавèт, зиефèт.