ИБЀРИ мн. Истор. Най-старото засвидетелствано население от територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров през VII – VIII в. и постепенно романизирано; иберийци. Многовековна и богата е територията на Корсика. В древно време тя е била населена с ибери. Л. Мелнишки, ПП, 139.
–От лат. Hiberus.