ЍБИС м. 1. Дългокрака, прелетна блатна птица с дълъг, извит надолу клюн и с оголени места по главата и шията, считана за свещена от древните египтяни. В оазисите могат да се видят розови фламинго, синкави ибиси, бели чапли и лебеди, пеликани. П. Цолов, Т, 23. По високите пънове, покрити с мек кадифен мъх, ибисите бяха устроили своите птичи селища. Гр. Угаров, ПСЗ, 464.
2. Само мн. Семейство прелетни блатни птици от разред щъркелови, живеещи обикновено на колонии. Ibididae.
– От егип. през гр. ἶβις.