ИБРЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Глинен или метален съд за вода с чучур за поливане при миене. – Недейте го зяпа – извика Тодораки с прекалена загриженост, – ами донесете легена и ибрика, та му полейте да се измие и поразхлади. Д. Немиров, Б, 130–131. Преди да започне яденето, млади булки със съвсем нови пешкири и със също такива старовремски ибрици и легени поляха на гостите и на мъжете да се умият. Й. Йовков, Ж 1945, 110–111. Едно момиче на десетина години донесе една копанка с пръстен ибрик, поля ни и подаваше на всекиго пешкиря да се отрий. Ив. Докторов, ЗД, 86. Как си дочула Малина, / .., / та си узе леен, ибрик, / та си изми бяло лице. Нар. пес., СбБрМ, 434.
2. Количеството течност, което се съдържа, побира в такъв съд. Донеси ми ибрик вода.
– От перс. през тур. ibrik.