ИБРЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ибрик. А вечер вареше билки и лековитата вода изливаше в стомнички и ибричета, които му носеха болните. Д. Немиров, Б, 160. Когато земат млада невяста, в понеделник след сватбата роднините завеждат я с малко стомниче или стъклено ибриче в ръка на чешмата, за да налее вода. СбНУКШ ч. III, 177.