ИБРИШЍМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ибришимен. Аз ще си да ида, да ида / във тия росни ливаде, / та да си фана биволе / със копринени чулове, / с ибришимови юларе. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 120. Ибришимов конец.
