ИБРЯ̀МБАШИЯ м. Само в съчет.: Правя се (направя се) на ибрямбашия. Разг. Преструвам се, че не разбирам, не зная или не забелязвам нещо, преструвам се на наивен, на глупав. От месец насам аз няколко пъти се опитвам да ѝ изясня някои работи – със загатване, със забикалки. А тя се прави на ибрямбашия. Ем. Манов, ДСР, 335. Турчинът го стрелна с очи и се озъби: – Я да не се правиш на ибрямбашия. Д. Спространов, С, 249.
– От тур. вер. от собств. + -башия ‘глава, водач, началник’.