ИВА̀1 ж. Вид планинска върба с широки елипсовидни листа. Salix caprea. В ниските места се виждаха дребни храсти от полярна ива и полярна бреза. Ст. Ставрев, ТСП, 11.
ЍВА̀2 ж. 1. Спец. Край на тъкан по дължината, който не се разнищва; ивица. На някои платове откъм ивите каретата завършват еднакво цели или на част от карето. Т. Кръстев и др., ТГДО, 7. За да върви преждата от бърдото правилно и за да бъде ивата (ивицата) права, върху балото или платното се опъват разпонки. СбНУ ХLІІ, 35.
2. Индив. Ивица (във 2 знач.). Между плевните и комините вече се провиждаше бялата ива на пътя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 95.
– От тур. yiv ‘улей, дълбей на дъска; нарез; ръб’.