ЍВЕР м. Диал. 1. Къс, парче от дърво, което се отделя при сечене; треска. Като дошли да орат пък един ден и видели, че е кораво, окачили ралата на дребницата круша. Той [Кара Кольо] ги свалил след тях, набаскал ги с големия си нож на ивери, наклал един голям огън в дола. Чудомир, Избр. пр, 23.
2. Разш. Къс, парче от нещо. Един ивер (парче) желязо, пречистено от желязна руда, чини напр. 1 грош. Ст. Младенов, БТР I, 824. Троица брате / града градяа, / града Пергьова. / Деня йе градет, / нощя са рони / камък по камък, / ивер по ивер. Нар. пес., СбАИ, 366.