ИГЛЯ̀НКА1 ж. Нар.-поет. Само в съчет.: Иглянка пушка. Вид пушка, чийто ударник е много остър, използвана в Германия и другаде в Европа през XIX в.; иглена пушка. Слезли от планините с иглянки пушки, опушени от дима на барута, още не дошли на себе си от вчерашния робски писък, с отблясък в очите от пожарите на големите събития – първите зидари на новата държава нахълтаха с викове и тревога [в Народното събрание]. А. Каралийчев, ПГ, 201–202. Тъкмо Филчо си отива, ето че идва и Богдан. Държи тънка пушка иглянка. К. Петканов, X, 109. Ако ли, мале, майноле, / жив и здрав стигна до село, / жив и здрав с байряк във ръка, / под байряк лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо / и с саби змии на кръстът, / о, тогаз, майко юнашка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7.
ИГЛЯ̀НКА2 ж. Диал. Карфица, топлийка. Сложих валутата в плик, мушнах го във вътрешния джоб на зимното си палто, закопчах джоба с иглянка. Ал. Гетман, ВС, З38.