ИГРА̀Я, -àеш, мин. св. игрàх, несв.1. Непрех. Често с предл. на, с. Обикновено за дете – занимавам се с нещо за развлечение, забавление; забавлявам се, развличам се. – Та ние и тука [в училището] ще играем. Да видите само на какви игри ще ви науча! И не само момчетата, ще играят и момичетата! Ст. Дичев, ЗС I, 355. През цялото лято сновяхме, гонехме се и играехме ние – хилядите босоноги и полуголи момчета на големия пристанищен град. П. Незнакомов, МА, 91. Те не позволяваха вече на децата си да се събират и играят заедно. Елин Пелин, Съч. II, 66. Децата в къщата играеха с кучето. Д. Талев, ЖС. 7. Навън по изгорялата жълта трева орляк деца играеха на сляпа баба. А. Каралийчев, ПГ, 124. От един двор се чуваха пискливите гласове на малки деца. Янко разбра, че играеха на криеница. Ем. Коралов, ДП. 83. Пенча го мързи, / гледа да лежи – / ходи, та се май, / дири да играй. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 328. Играя на кукли. Играя на криеница. // За животно – движа се, скачам живо, радостно или възбудено. Конярите се връщат от утренния водопой, конете опъват поводите и играят. Й. Йовков, Разк. I, 196. Сивушко Дългоушко вървеше през гората. Беше му весело, живееше му се, искаше му се да подскача, да играе, да тича. Г. Караславов, СбХ, 129. Врабче, защо си днес / тъй весело, тъй живо, / играеш, чуруликаш / и пееш си щастливо? Елин Пелин, ПБ, 10. // Разш. За риба – скачам и се показвам над повърхността. Старецът ме научи как да хвърлям въдицата и къде да гледам, както той казваше „по дъното“, т. е. да свикна да определям какво е дъното и къде плува мряната, къде играе кленът. Ем. Станев, ЯГ, 14. Той слушаше плясъка на рибките, които понякога играеха в реката. Елин Пелин, Съч. IV, 25.
2. Непрех. често с предл. на и прех. Развличам се, като участвам в занимание, основано на определени правила, или в спортна игра. А виждах го всеки ден, защото той, може да се каже, вечно се намираше в кафене „Малка България“, гдето играеше на табла. Елин Пелин, Съч. IV, 208. Доставчиците и предприемачите ограбваха държавата, издигаха си хубави къщи, играеха комар. Т. Харманджиев, Р, 12. През разтворените прозорци на клубовете се чуваха възбудените гласове на мъже, които играеха бридж и покер. Св. Минков, РТК, 181. Група младежи играят футбол. Δ Играя спортсменски. Δ Играя твърдо, но не грубо. Δ Играя (на) шах. Играя (на) карти. Играя (на) белот. Играя гимнастика. Играя тенис. Играя футбол. // Разг. Умея да върша това занимание, познавам правилата на играта. – Хайде да се занимаваме с нещо. Играеш ли шах? – Не, играя само табла и белот. Δ Добре играе волейбол. // Прех. Разг. Упражнявам някакъв вид спорт или хазартна игра. – Почнах да печеля, откак образувахме сдружението. Не играя на комар, не пия, не ходя на кино. Т. Кюранов, АП, 19. – Аз играя и на зарове. Не е хубаво, но е трудно да се откаже човек. Т. Кюранов, АП, 19. Той игра футбол дълги години, а сега е треньор.
3. Разш. Непрех. с предл. като и (разг.) прех. Участвам в колективна игра с определена задача в отбора, в ролята на някакъв. В час по български разсилният ме извика при директора, точно бях направил някаква беля и си мислех, че е заради нея. В дирекцията обаче ме чакаха ръководителите от „Спортклуб“. Те ми казаха, че ще играя същия ден като вратар на отбора. БА, 2018, бр. 10 [еа]. Той винаги е бил защитник, но мечтата му беше да играе като нападател.
4. Прех. и непрех. Правя поредния ход обикн. с някаква фигура в някаква игра (на шах, карти и под.). Ако черните са на ход, те са принудени да играят с коня си. Белите правят маневра с дамата. НТМ, 1966, кн. 3, 63. Опитът да играе срещу пешката на С7 се проваля. Δ Играя дама каро. Δ – Къде игра преди малко? – На Д 5.
5. Непрех. и прех. Изпълнявам някакъв танц. Една игрива весела песен се разлетя като вихър из кръчмата. Дядката стана и почна тежко да играе, като гледаше в краката си и подвикваше. Елин Пелин, Съч. I, 28. В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти, под ритъма на които две циганки играеха из ивицата празно място между масите. Ив. Вазов, Съч. IX, 80. Зурладжиите свиреха под една полуизсъхнала слива, а младите играеха хоро. Ил. Волен, МДС, 20. Оркестърът прекъсва мислите ми. Оглушително гръмва някаква танцова мелодия, двойките се завъртяха на празното място между масата и стената. И аз се реших. Може би съм пил повече, защото не бих посмял да играя с непозната жена. Ив. Венков, ХКН, 67. Че на двора излязоха, / Димитър с кавал засвири, / пък те на хоро играят. Нар. пес., СбНУ XXVI, 65. // Разг. Умея да върша това действие. Не играя хоро, никога не съм и опитвал.
6. Прех. и непрех. Обикн. в съчет. с роля. Изпълнявам на сцена, във филм и под. някаква роля или номер. – Аз земам роля, но ако играя царят, каза Македонски, който беше играл вече ролята на някой цар не знам в каква Войникова драма. Ив. Вазов, Съч. VI, 20. Обичаше да повтаря цели монолози из ролите, които беше играл, или пък рецитираше стихове. Й. Йовков, Разк. І, 190. Тя била с бяла рокля, с розов венец на главата и играела роля на една от самодивите в Ботевата балада „Хаджи Димитър“. Г. Караславов, СИ, 49. – Коя е майка ти? – Херарда. Има я в програмата на снимка. – Ооо, тя ли! Браво, браво, добра майка имаш. – Тя сега в колко други пиеси ще играе! П. Незнакомов, МА, 80. Кои киноартисти играят във филма? Δ В момента на трапеца играе прочута акробатична двойка. // Представям пиеса, опера и под. на театрална сцена. – Няма ни цар, ни войвода в драмата, която ще играем. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20. В „Одеон“ артистите от Народния театър играеха „Американската леля на студента“. Й. Йовков, Разк. III, 197.
7. Прен. Непрех. За пръсти, ръце или инструмент – движа се, местя се бързо, живо. Той още виждаше как играеха пръстите на стареца по струните. Гр. Угаров, ПСЗ, 196. Надува Стоян кавала, бърже играят и трептят пръстите му по него и цял е, сякаш, унесен в чудните песни. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. Старецът говореше бавно, но дреновата игла играеше чевръсто в ръцете му. А. Каралийчев, НЗ, 98. Какво-що играе, нали знаеш, жено, / в твоите ръце бързи тънкото вретено, / те така играе пушката у моите. Елин Пелин, Съч. V, 148. // За живо тяло, негова част или някакъв предмет, който държа – движа се бързо и некоординирано, обикн. под напора на силни чувства, треска и др. – Защо ми даваш това писмо? Плашиш ли ме? – застана Ради срещу Героя. Косите му бяха настръхнали, челюстите играеха. Ст. Мокрев, ЗИ, 213. Ванко го гледаше изплашен: спомни си кога друг път пак тъй играеше адамовата му ябълка. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. Той стискаше челюсти, за да не издаде вълнението си, но мускулите под скулите му играеха. Ст. Даскалов, СЛ, 37. Тогава лицето му ставаше още по-подвижно. Играеха веждите, бръчките по челото. Д. Немиров, Др, 31. Идеше ми да приплача, но нямаше как. И, без да ща, склоних глава над обувката, но крака ми трепереше, обувката играеше върху коленете ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 77. – Ало! Да, аз... Дай ми щаба на полка! Слушалката играеше в ръцете му. Но той не я изпусна, а я стискаше здраво. Ив. Мартинов, ДТ, 98. Хубава си, татковино, / име сладко, земя – рай; / сърце младо и невинно / за теб трепка, та играй. Π. Ρ. Славейков, ЧПО, 45. // За очи или поглед – движа, се, местя се бързо от възбуда, любопитство, радост и под. По неумитото му длъгнесто, лунесто лице играеха две големи черни очи, дето светеше изражение на постоянна, безпричинна радост. Ив. Вазов, Съч. XI, 18. Очите му играеха неспокойно из стаята и не се спираха доволни и щастливи срещу теткиния му поглед. Елин Пелин, Съч. I, 56. На душата му беше леко, погледът му играеше по росните дървета и измития калдъръм на улиците. Н. Каралиева, Н, 119. // За нещо, което се гледа от човек, обикн. при особено възбудено състояние или умора – възприемам се, като че ли се движа и не се различавам добре. – Да умра! Да умра! – извика тя отчаяно, луда от скръб. Ушите ѝ гърмяха, стените се въртяха около нея. През прозореца улицата също скачаше и надписите на дюкяните играеха. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. Той запомни добре и номера [на къщата] – толкова добре, че цифрата като че играеше пред погледа му. Г. Караславов, Т, 6.
8. Прен. Непрех. За светлини, багри, вълни, вятър и под. – движа се, местя се, като ту се появявам и изчезвам, ту се увеличавам и намалявам; трептя. Слънчевите лъчи играеха по покривите на къщите, които сякаш бяха станали по-светлочервени. Кр. Григоров, И, 11. В малката кория беше тихо, само листата прошумоляваха и по земята тук-там играеха слънчеви петна. К. Константинов, СЧЗ, 82. Светлите пламъци на огнището се тъй радостно играеха, и по белите стени, по съдовете и по нещата из къщи трептеше радостна светлина. Елин Пелин, Съч. I, 130. Той шари с поглед из горницата, преброява хората и проследява сенките, които играят зад тях по стената. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Полето и брегът потъмняваха, но небето беше още високо и светло, лек пурпур играеше по белите облаци. Й. Йовков, Разк. II, 25. // За изражение – появявам се от време на време, без да се задържам задълго на лицето. По безсмисленото му идиотско лице играеше някаква странна усмивка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 94.
9. Прен. Непрех. Разг. За предмет – не прилягам плътно, не съм закрепен добре. Започна да блъска пръчките ту нагоре, ту настрани. Направи му впечатление, че втората пръчка играеше доста в дупките на дъсчената рамка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332. Много си отслабнал, панталоните ти играят.
10. Прен. Непрех. Разг. За инструмент, средство обикн. за бой, насилие – действам, изпълнявам предназначението си. Деветдесет и четири години разпъвали правдата на кръст, подмазвали я с рушвети, а междувременно играели сопите и ятаганите. Н. Хайтов, ПП, 16. Това всеки изпълняваше, защото, инак, финиковият бастун играеше немилостиво по гърбовете. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69–70. Господи, колко много събития има да се развиват занапред! Интересно е да се знае например как ще завърши историята на Сарайдаров с Даринка, нож ли ще играе тук и ако играе, кой на кого ще го забие? И. Петров, ПР, 74. Ще се позасилят [конете], ще потичат, докато камшика играе над тях, след туй пак ще тръгнат полека. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Ръчката ѝ [на метлата] се навеждаше при всяка стъпка на мама или на татя и се заканваше пак да играе през деня по палавите ни гърбове. Ст. Чилингиров, ХНН, 4. През зимата дълго играе моливът – всеки изчислява от коя култура ще паднат максимум доходи. Г. Краев, ЛСП, 35.
11. Прен. Непрех. Разг. За измерение, величина и под. – постоянно се местя, меня, променям. Границата между двете държави постоянно е играла и се местила по разните гребени на Родопите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 44. – Тука в планината не може да се предскаже, не е като да гледаш от полето. Тукашната клѝма на всяка минута играе. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Кръвното му налягане постоянно играе. Δ Температурата му играе. Δ Цените играят.
12. Прен. Непрех. С предл. на. Преструвам се, създавам впечатление, че правя нещо, че съм някакъв и под. Първата световна война вече бушуваше по цяла Европа. Правителството на либералната коалиция играеше на „строг неутралитет“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 48. Директорът, за разлика от началника, не се помъчи да играе на любезност. Чувстваше се, че беше ядосан. Т. Генов, Избр. пр, 271. Ако Ван Алтен играе на нервност, без да е нервен, той трябва да е велик актьор. Б. Райнов, НН, 455.
13. Прен. Прех. Диал. С крат. форма на лич. местоим. във вин. Мамя, лъжа някого; разигравам. – Какво ще правя, няма да ти го кажа предварително, а след като те разбера, ще ме играеш ли, или ще казваш истината. П. Славински, ПЗ, 132. Може и да са изпратили турците парламентьор и да искат мир, но туй не е искрено. Иска да ни играе Осман ага, да спечели време. Й. Йовков, ПК, 78. – Аз съм съдия изпълнител. Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45.
14. Непрех. Остар. Книж. Свиря на музикален инструмент. – Пихме руски чай, пяхме, г-жа Миндова игра на пиано, веселихме се добре. Ив. Вазов, НП, 78. играя се страд. от играя във 2, 3, 5, 6 и 13 знач. Врявата наистина беше голяма, дори различаваха се отделни гласове и тропот на нозе, сякаш се играеше хоро. Ст. Загорчинов, ДП, 337. – Тая песен се пей на повторки, а се играй на повръщулки! Ив. Вазов, Съч. XXII, 178. Почти във всички съвременни пиеси, които сега се играят в нашите театри, се поставят на разрешение сериозни обществени и лични проблеми. П. Димитров, Т, 1954, кн. 3, 3. играе се безл. от играя в 1, 2, 4, 5, 12 и 14 знач. Татко разправи, че Проданов обичал да ходи често в някакъв си „граждански клуб“, където се играело на карти, но там не пущали всекиго. Д. Бозаков, ДС, 122. Весели песни, наистина, и сѐ малко дяволити. Ала колко са инак скокливи! Как хубаво и как леко се играе по техните кръшни извивки! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Тук не се играе.
ИГРА̀Я СИ несв., непрех. 1. Шегувам се, забавлявам се с някого. – Ей, момиченце, не си играй! Остави ми теслата! Елин Пелин, Съч. I, 175. Очичките му бяха полуотворени, големи ръждиви клепачи падаха върху тях и като че ли искаха да прикрият студения стъклен блясък на зениците. Юрталана отмаля и изстина. – Ей момче! – опули се той и раздърпа увисналата ръка. – Стани де, не си играй! Г. Караславов, С, 40–41.
2. Прен. С предл. с. Отнасям се несериозно, лекомислено или пренебрежително към нещо, което се смята за важно. Смел беше Косан и с леко сърце си играеше с щастието, което неведнъж беше го спасявало. Й. Йовков, СЛ, 50. – Всичко е в ръцете им. Както искат, така си играят със съдбата на хората. М. Марчевски, П, 114.
3. Прен. Разг. С предл. с. Мамя, отнасям се с неуважение към някого, не го зачитам; подигравам се. Дяволите да я вземат, коя е тая, та така си играе с мене? Елин Пелин, Съч. II, 87. – Живях с него, чичо попе... Подир... подире разбрах, че той само си играл с мене... нямал мисъл да се жени. Г. Райчев, ЗК, 130. – Няма какво да мисля, тетко Бисеро. Аз ще се женя за Ружа. – Голям грях е човек да си играе с чужда челяд. Д. Талев, И, 302.
4. Разг. С предл. с. Изкусно действам, боравя с нещо. Иванов: – Както и да е, Иван трябва да се бие и знайте, че той ще бъде убит. И двете: – Убит? Иванов: – Бездруго. Майорът си играе с оръжието. Ст. Л. Костов, М, 107. Те бяха широко осведомени люде, с латинските наименования на болестите си играеха като с добър ден и добро утро. А. Наковски, МПП, 76.
5. Разг. С предл. с. Занимавам се прекалено дълго с нещо, губя много време, сили за извършване на някаква работа. – Много ли е мъчно? – Мъчно... Не е за чирак работа... А тати не иска... не бивало майстор да си играе с такава дреболия. Ст. Чилингиров, ХНН, 122. Повредата наистина беше малка, ала Василев дълго си игра с нея. X. Русев, ПЗ, 177. – Бай Герго, цял ден ще си играем и няма да можем да я направим! Ами да вземем друга кола и да вдигнем частите, па там в работилницата ще си ги сглобят, както трябва! Ст. Даскалов, СЛ, 79.
ИГРА̀Е МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да играя (в 1 – 6 знач.). Кучето се изпречи пред него, отскочи и се спусна нататък с вирната опашка. – Ех – въздъхна гласно Стоян, тебе ти се играе, ама мене не ми се играе. Д. Талев, ЖС, 8. – Д-р Кондов и Масларски играят на карти. – Не ми се играе. Й. Йовков, М, 86. Играеше му се до болка, а струваше му се, че щом започне, целият салон ще възнегодува. Д. Немиров, Д № 9, 150. Не ми се играе вече. Пречупено е и моето настроение. Т. Влайков, Пр I, 139. На детето му се играе. Ще го заведа до градината. Δ Не ми се играе хоро, играе ми се ръченица.
◊ Виното играе в мен. Диал. Проявявам буйство при гуляй, напиване и под. В хамбара ми мишки играят. Диал. Нямам нищо, беден съм. Душата ми играе. Диал. Жив съм, не съм умрял. И Неда чума хванала, / душа ѝ още играе, / либе ѝ място купува. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 173. Едно хоро играем. Разг. Еднаква работа вършим. – Какво сме ние? Прашинка! – обади се някой. – Прашинка ли? – сопна се един селянин. – Германия и Австрия бяха големи държави, но ако не бяхме ние, нямаше и два месеца да удържат... – Големи, малки – всички едно хоро играят! – рече кафеджията и погледна съчувствено Миша. Г. Караславов, СИ, 305. Играе ми кончето (опашката). Разг. Неодобр. За жена – имам неморално, леко поведение. Играе ми конят (кончето) някъде. Диал. 1. Имам неограничена власт и свобода, мога да правя каквото поискам. Гръцкият владика и неговите гръко-гагаузи ще ся пръснат от яд, но няма що да сторят, че не им играй веке коня. ДЗ, 1868, бр. 24, 91. Беше му по-хубаво да отива по селата, у бащините си кумци, дето сичко му беше слободно и там, колко да е, още му играеше коня. Ил. Блъсков, ПБ III, 16. 2. Добре ми върви търговията. Играе ми ченето. Разг. Умея да приказвам, да говоря убедително; красноречив съм. Мълчанието, казват, било безценен камък, ама за онзи, който е ударен в устата. А ние, слава Богу, ченетата ни играят и очите ни се кикерят на четири. Ц. Церковски, Съч. III, 223–224. Изпратете Стоянова, защото нему му играе ченето като на циганин, та ще представи и букурещките антики. Хр. Ботев, Събр. съч. І, 87. Играем си на иди ми – дойди ми. Разг. Неодобр. Непрекъснато меним решенията си, не можем да вземем ясно и определено решение. Играе си на „иди ми, дойди ми“ и със своя клуб, и с родината си. Много големи футболисти са пропускали международни форуми с националните си отбори. Тема, 2007, бр. 43 [еа]. Играем <си> на криеница (сляпа баба, криш-миш). Разг. Неодобр. За хора, свързани с обща работа, общи интереси – крием намеренията и мислите си един от друг. – Аз пристигнах днес неочаквано и научих от сестра си всичко – тъй че няма смисъл да играем на криеница с тебе. Ем. Станев, ИК III и IV, 293. Съмняваш се, че съм ранен. Губиш времето и на двама ни. Или си вярваме, или не си вярваме. Няма да играем на сляпа баба. К. Кюлюмов, ПШ, 33. Вий мислите, от вас че нещо аз тая, / .. / Аз на криш-миш не играя / и, както някои измежду вас, не лая / на месеца. П. П. Славейков, КП ч. III, 38–39. Играем си на орехи (шикалки). Разг. Отнасяме се към нещо несериозно, занимаваме се с празни и несериозни работи. – Ние не сме дигнали хилядо души, за да си играем на орехи, а с оръжие да се противопоставим на врага. Г. Караславов, ОХ IV, 151. Не е бебе да го черпят с шоколадени бонбони. Няма да си играят на шикалки – стар войник ли е, или що? П. Вежинов, ЗЧР, 75. Игра си играя. Разг. Отнасям се несериозно към нещо, върша несериозно някаква работа. – Бре, синковци мамини, вий си игра играйте! П. Тодоров, Събр. пр II, 396. Играя вабанк. Книж. Постъпвам много смело, дръзко, постъпвам така, че рискувам всичко. Кръстанов: – Играем „вабанк“! Мери: – Тогава аз ще разкрия първа картите си. Д. Димов, ЖСМ, 84. Пред хора, които бай Иван смята за верни на властта или пък за по-прозорливи, той играе „вабанк“. Просто им казва, че е „кука“ и че му е поръчано да узнае тия и тия неща. Г. Марков, ЗРБ, 339. Играя комедия (комедии). Разг. Държа се неискрено, фалшиво; преструвам се. И аз не ѝ вярвам. – Играе комедия. Смята ни за богати – хората дрънкат – естествено е, съжалява за своята глупост. Г. Стаматов, Разк. I, 82. – Вие играете комедия и ако отгатнат това, загубен сте. Ат. Далчев, ЧЧ (превод) [еа]. Играя на въже. Разг. Умело хитрувам, лавирам, извъртам нещата така, както ми изнася. – Познаваш ли попа от С? – Каква птица е тоя поп? – Играй на въже, дявола... и води сганта. Ив. Вазов, Съч. VI, 192. Играя на сей <–сей> ряпа. Диал. Върша безполезна, излишна работа. Играя някаква роля, обикн. в нещо. Книж. Имам някакво значение. Но понеже тази забележителна личност ще играе важна роля в разказа ми, то аз ще изобразя по-едрите ѝ черти. Ив. Вазов, Съч. VII, 9. Играя по гайдата (свирката) на някого. Разг. Неодобр. Изпълнявам безропотно желанията и заповедите на някого, постъпвам така, както той иска, слушам някого във всичко. – Ще играя по гайдата му, какво да се прави? Поклони се злому като на светому. Ив. Вазов, Съч. XIX, 36. – Терорът е за всички, които не играят по свирката на капиталистите. Нали научи какво са направили оня ден в Пловдив? Хората искат хляб, а те им дадоха куршуми. Г. Караславов, ОХ III, 329. Играя по нервите на някого. Разг. Дразня, нервирам някого с постъпките или поведението си. Би трябвало може би да премълча, ала спокойната увереност на тоя човек почва да ми играе по нервите. Б. Райнов, ГС 1971 [еа]. Играя роля. Представям се за някакъв, не такъв, какъвто съм всъщност; преструвам се. Не бяха ли също така пресилени и Стоянчев, и заместникът? Вече знаех, че те играят роля, основното в която не бе същността, а външната видимост, но ме смущаваше тяхната старателност. А. Наковски, БС, 183. Играя ролята на някакъв или на някого. 1. Изпълнявам някакви функции, действам във функцията на някого или постъпвам като някого, подобно на някого. А Буби, който играе ролята на виночерпец, постоянно носи отнякъде вино в една порцеланова кана, обикаля добросъвестно край трапезата и пълни празните чашки. Св. Минков, РТК, 147. 2. Представям се за някакъв, не такъв, какъвто съм всъщност; преструвам се. Очевидно тя [Гита] направи това не за друго, а за да пофлиртува с Филип Славков, който продължаваше да играе пред нея ролята на верен съпруг. К. Калчев, СТ, 197. Играя си <на> титра с някого. Диал. Подигравам се, гавря се с някого, лъжа го. Играя си с милиони (пари). Разг. Много съм богат, харча без сметка. – Мислиш, че ще пръснат пари ли? Отде ще ги вземат? Раздрънкват там по някой гологан в джеба си. А ний с милиони си играем. Й. Йовков, М, 148. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари – беше много богат. М. Георгиев, Избр. разк., 123. Играя си с огъня. Разг. Върша нещо опасно, рисковано. – Значи всеки момент може да се вмъкне шпионин тук! Ти разбираш ли какво значи това? Ние с огъня си играем – с живота на тия хора вътре. Ст. Дичев, ЗС И, 578. Играя с открити карти. Действам явно, откровено, показвам открито мислите си, целите си, намеренията си. – Защо не ме арестувате? Защото все още разчитате, че ще се поддам на вашите машинации. Напразно си губите времето! – Боже мой! Ние играем с напълно открити карти. Ив. Остриков, ППА, 41. Даваше да се разбере, явно и нарочно, че презира всякакви заобикалки и тактики и играе с открити карти. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод) [еа]. Играят ми на главата. Диал. Мъчат ме, измъчват ме, унижават ме, тъпчат ме. Играят ми очите (очичките) <на четири>. Разг. Обикн. за жена – гледам мъжете предизвикателно, с кокетство; кокетирам, флиртувам. – Не я е срам!... С един циганин!... – Да я гледаш, шепа челяк, а пък. Ама очите ѝ, очите ѝ виж как играят. Й. Йовков, ЖС, 221. – Ела да чуеш какво гълчат за Теменуга, дето не идва да жъне следобед. Нейната работа, викат, наред, мъжът ѝ вади много пари от мините, а тя подхвана пашалъка и очите ѝ започнаха да играят. П. Ангелов, Ж, 96. Както (каквото) ми свирят, така (това) ще играя. Разг. Постъпвам така, както ми заповядват, както ми нареждат; подчинявам се. – Ще ни карат да се бием! – каза в ужас Хаджи Смион. – Каквото ни свирят, това ще играем – продума хаджи Евтим. Ив. Вазов, Съч. XXV, 187. Като съм се уловил на хорото, ще играя докрай. Разг. Заел съм се, заловил съм се с някаква работа и ще я изкарам докрай, дори ако това ми е неприятно. – Новото е, че ще играем хорото до края – каза Жельо. – Никой не ни е крив, дето сме се хванали. Н. Антонов, ВОМ, 176. Кръвта ми играе. Разг. Обикн. за млад човек или дете – не мога да се задържа на едно място, да стоя спокойно от много енергия или силни чувства; лудувам, буен съм. Това нежно докосване на ръката му караше кръвта ми да играе. Лани свирено, а сега играят. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой прави въпрос за нещо несвоевременно, не когато то се е случило или го е засегнало, а тогава, когато всичко е отминало, свършило се е. На хорото играл, гайда не видял. Разг. Ирон. За човек, който е пропуснал да извърши най-важното или да забележи нещо очевидно. Не, ами <и> хоро ще играя. След главно изр. Разг. Въпреки нежеланието си, ще направя по принуда нещо (посочено в предходното изречение). „Като нажежа пиростията и я турна на главата ти, ще кажеш де са парите не, ами и хоро ще играеш.“ Й. Йовков, ЖС, 101. Очите ми играят на всички страни. Разг. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нещо. Филчо си купи охранен, млад кон от селото. На път винаги караше след Богдана, очите му играеха на всички страни, гледаше да не пропусне някой богат турчин. К. Петканов, X, 129–130. Очите ми играят на четири. Разг. 1. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нещо. А очите му играеха на четири и забележваха кой минуваше край хана и кой влязваше в него. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. 2. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действам предпазливо. – Таквози време дошло, на четири всекиму трябва да играят очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 75. Пара играе някъде. Разг. 1. Печели се много. Те [италианците] и двамата бяха с бели, сламени капели – не бяха виждали преспанци такива капи и сякаш това ги слиса най-много. – Брей, нема шега тука! Талянци. Пара играй тук, брей, люде! Д. Талев, ПК, 759. 2. Харчи се много, разполага се с много пари. – Турците имат пушки и продават, макар да ги купуваме них да биеме. И това става, като играй пара и злато. Д. Талев, И, 474. Празник свиря, делник играя. Диал. Ирон. Ходя без работа, шляя се. С кон да играеш в (по) нещо или някъде. Разг. Обикн. за помещение – много голямо, много просторно. Една врата водеше за стаята. Широка, с кон да играеш по нея. Кр. Григоров, Р, 72. Хоро ли играя; да не играя хоро. Разг. Неодобр. Не стоя без работа (при гневен отговор, когато трябва да се подчертае, че лицето в момента е заето с работа). – Работа имаме... – А пък аз хоро ли играя? – сопна се фелдшерът. – Аз какво правя? Аз не работя ли? Й. Йовков, ЖС, 204. Ще играе (игра) кобилицата (хурката). Диал. За мъж – ще ме бие жена ми, ще ям бой от жена си (жена ми ме би, ядох бой от жена си). Ще играе (игра) метла<та>. Разг. 1. За мъж – ще ме бие жена ми, ще ям бой от жена си (би ме жена ми, ядох бой от жена си). 2. Ще има чистка, уволнения, служебни промени някъде (има чистка, уволнения, служебни промени някъде). Въпреки че са дискретни и пестеливи на конкретни примери за подобни уволнения, и други депутати от партията не отричат, че играе червена метла за царски хора. Банк., 2006, бр. 15 [еа]. Ще играе (игра) мешѐ <тънка Тодора>, обикн. по мене. Диал. Ще има бой. Ще играе (игра) <по гърба ми> дървен господ (пръчката, тоягата). Разг. Ще ме бият, ще ям бой или ще има бой (биха ме или имаше бой). – Аз отивам да ора, а ти приготви обяд. Само гледай да не закъснееш, защото ще играе тоягата. А. Каралийчев, СбХ, 102. – Е, ще играе и дървен господ, ако трябва – каза писарят. А. Страшимиров, А, 606. Ще играем „сляпа баба кози пасе“ (шарено хоро). Диал. Ще се бием.