ИГРЍЛÒ, мн. игрилà, ср. Остар. и диал. Игрище (във 2 знач.); игралище, играло. И всяка поляна отдалече примамва с призрачната си светлина, с неизвестността, която крие – може би там някъде е самодивско игрило? Д. Мантов, ХК, 30. Играе момче Сокула, / добра си коня играе, / по самовилски игрила, / низ самовилски градини. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 167. Хайде, Борянке, да идем / на Рила стара планина, / на хайдушката равнина, / на хайдушкото игрило, / царска ще хазна да мине, / хазната да бастисаме. Нар. пес., СбНУ XXVII, 153.