ИГРОСТЍШИЕ, мн. -ия, ср. Литер. Игростих. Цар на сенките незрими, / пълен с бури и затишия, / аз обичам своите рими / и разгулни игростишия. Хр. Ясенов, Събр. пр, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)