ИГУА̀НА ж. 1. Вид гущер в Централна и Южна Америка и др., дълъг един-два метра с назъбен гребен на опашката и променлив цвят на кожата, който се храни главно с насекоми. Пред колата често преминават големи гущери – игуани. Разбрахме, че се ядат, месото им било много вкусно. М. Яворски, ЕСВ, 158. Сухоземната игуана се среща все още на цели стада във вътрешността на големите централни острови. По-дребна е от крайбрежната си посестримаморската игуана. Н. Боев, Г, 104.

2. Само мн. Зоол. Семейство влечуги от разред гущери, което обхваща над 800 вида в Америка и др. Iguanidae.

– Исп. iguana.


Източник: Речник на българския език (онлайн)