ИГУ̀МЕНИЦА ж. Остар. Църк. Игуменка; игумения. Пловдивският митрополит ѝ направил манастир и посветил я за игуменица. Твърде скоро сестра Зоя земала в ръцете си почти сичкото пловдивско духовенство и водила го за носа по своето желание. Л. Каравелов, Съч. V, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)