ИГУМЕНЍЯ ж. Остар. Църк. Игуменка, игуменица. Госпожа игуменията изкрещя високо и като си закри лицето с шепи, хукна да бяга без патерица към килията си. Всички други калугерки я последваха. Ст. Загорчинов, ДП, 174. Самата старица, избрана отколе за игумения на метоха, се бе развълнувала от дългия ѝ разказ. А. Христофоров, А, 324.


Източник: Речник на българския език (онлайн)