ИГУ̀МЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който е на игумен или е предназначен за игумен. Отец Андроник, който тръгна към игуменската килия, не се прибра в нея. Д. Спространов, ОП, 262. Теодосий се канеше вече да почука с игуменската си патерица на камъка, където бе седнал. Ст. Загорчинов, ДП, 499. Че си скрои роба калугерска, / роба калугерска, игуменска, / че тръгна Марко, дели Марко, / че тръгна милостиня да проси. Нар. пес., СбНУ XXVI, 131.