ИДА̀ЛГО, -то, мн. -вци, м. Испански благородник; хидалго. Толедо ѝ се стори като старинна поема. Тия каменни дворци на кардинали, графове и маркизи с кръстове по стените, което означаваше, че тук или там е загинал някой идалго в бой с шпаги – всичко това ѝ говореше за Ередиа. Д. Димов, ОД, 132. Такъв бе краят на знаменития идалго от Ла Манча. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа].
– От исп. hidalgo през рус. идальго.