ЍДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от идвам и от идвам си. Тя често поправяше нещо на новата си свилена рокля, син цвят, току-що облечена набързо поради идването на госта. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Оставаше ѝ [на учителката] още много време – човек не може да легне още с идването на нощта. Д. Талев, И, 415. На кея чакаше малка навалица от гърци и български чиновници, привлечени от идването на лодката. Д. Димов, Т, 482.