ИДЕАЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Представяне на нещо в по-близък до съвършенството вид, отколкото е в действителност. – Вие сте напълно прав. Вашата критика иде отдолу и ние си вземаме бележка. Стига идеализация! Трябва да смъкнем розовите очила и да погледнем живота с истинските си очи. Ст. Даскалов, СЛ, 242. Дейността на Ю. Венелин има романтична основа. Идеализацията на миналото, на народното творчество, сравняването на българските народни песни с произведенията на Омир преследват една цел – да повдигнат духа, самочувствието на българите и особено на българската интелигенция. Н. Колев, БЕ, 40. Покрай идеализацията на селския бит обаче не липсва съвсем и реалистичен поглед към живота. Лит. XI кл, 226.
2. Филос. Мисловен акт, свързан с образуването на някои абстрактни обекти, които не могат да бъдат създадени по опитен път, но условно се приемат за съществуващи при теоретично изследване на същността им. Заедно с абстракцията, с която е тясно свързана, идеализацията е мощно средство за познаване законите на действителността.
– От фр. idéalisation.