ИДЕАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Представям някого или нещо в по-близък до съвършенството вид, отколкото е в действителност, като обикн. засилвам положителните му черти и пренебрегвам отрицателните. Да, ние идеализираме хората, когато сме далеч от тях. Отдалече всеки паметник е красив, защото не забелязваме грапавините по него. М. Марчевски, ОТ, 23. Блъсков се въздържа да идеализира хайдутите, той дори някъде нарочно засиля някои техни отрицателни черти, за да не бъде заподозрян от турската цензура, че възхвалява бунтовниците. Г. Константинов, ПР, 63. Всички стари хора все идеализират миналото. Ем. Манов, Избр. пр II, 471. идеализирам се страд. Склонността да се идеализират някои личности нерядко води до разочарования.
– От фр. idéaliser или нем. idealisieren.