ИДЕАЛИЗЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от идеализирам и от идеализирам се. – Когато романът започна да излиза на части, спомням си, че критиката ви упрекна в идеализиране на някои герои. – Да, имаше подобни упреци. Ив. Сарандев, ЕС, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)