ИДЕАЛИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до идеализъм (в 1 знач.) и до идеалист (в 1 знач.). „Човешкият ум би бил много прост, ако седнеше да търси такъв синтез“, т. е. да съединява в едно хармонично цяло идеалистическото и материалистическо възрение. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 290. Професор Карл Ясперс е един от най-изтъкнатите философи на нашето време, създател на твърде разпространеното на Запад идеалистическо философско направление, известно под името екзистенциализъм. Пл, 1969, кн. 23, 80.
ИДЕАЛИСТЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. идеалистически; като идеалист, идеалистично. По принуда избирайки по-малкото зло, той все пак възприема подобен избор като временно поражение, тъй като мисли едновременно практически и идеалистически. ФА, 2008, кн. 5–6, 32.