ИДЕА̀ЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от идеален. Първата представа за идеалност у детето обикновено е образът на неговата собствена майка. Ем. Маринова, МС, 374-375. Когато е белязал писмото си с кръв, Каблешков е останал по новому верен на старата склонност на човека да не къса връзката между идеалността на значенията и материалността на носещия ги знак. Н. Георгиев, МС [еа]. В писмо на негов почитател четем: „В 54 битки сте влизали, понасяли сте най-големи мъки и теглила – град, студ, мраз, дъжд, преследване и пр., все под открито небе, само и само да постигнете великата идеалност – освобождение отечеството ни от тежкия и несносен ярем под турското иго“. П. Хитов, КСХ, 319. Тия две начала в человека – физическо и душевно .. Едното прилепява человека у веществото на земята, додето другото го приближава до идеалността на метафизическия свят. З, 1867, бр. 2, 5.