ИДЀЙНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който подкрепя и следва някаква идея, който служи на някаква идеология. Там [на сцената] той не правеше изкуство, а въртеше агитация на разпален идейник с богати гласови заложби. Публиката лудееше. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 361. Анастаси въздъхна. „Няма сега да се размекна я. Не съм разкашкан интелигент, който се побърква от страх, а идейник, анархист.“ Ем. Станев, ИК I и II, 319.