ЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който идва, следва непосредствено по време; следващ, идещ. В събота Ви пратих подлистник „Революцията“. Ако не е нареден още и ако може, нека се отложи за идната неделя. Ив. Вазов, НПис., 75. Повечето пиеси са знамена, развявани от сцената и подавани в ръцете на зрителите. Така е било някога, в древността, така е днес, така ще бъде и в идните столетия... М. Кремен, РЯ, 285. За спомен какво да оставя? / Аз нищичко нямах освен / мечтите за идния ден. / Вземи ги, недей ги забравя! Бл. Димитрова, Л, 154. Идните поколения.


Източник: Речник на българския език (онлайн)