ЍДЕНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ида1; идване. Известието за Чокевото идене в Търново го смути и забърка плановете му. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978, 348. Едно идене при вас милио ни зет, ке го облечеш во най-скапи алища. Нар. прик., СбНУ XXIV, 126–127.
ЍДЕНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ида2. По разписанието на нашите железници пътниците от столицата винаги пристигат по полунощ в Търново, като замръкват още извън Плевен, къде Гривица; сега щях да имам възможност, на обратния път, да извидя невидените при иденето места. Ив. Вазов, СНЖ, 47.