ИДЕНТИФИКА̀ТОР м. Спец. 1. Уникален номер (от цифри и точки) на обект в кадастрален план. Законът създава правила относно нормативно установеното описване на имотите в кадастъра. Всеки от тях получава идентификатор, който представлява уникален номер, получен от службата по геодезия, картография и кадастър. Цв. Сивков, ОУТ [еа]. Идентификатор на поземлен имот.
2. Уникален номер (от цифри и от цифри и букви) на стока, книга и др., който е създаден по международно приета система. Идентификаторите, с които се означават обектите в програмите, са произволна последователност от букви и цифри. РТЕ, 1988, бр. 4 [еа].
– От фр. identificateur.