ИДЕОГРА̀МА ж. 1. Езикозн. Писмен знак, който изобразява самите предмети и означава понятие (за разлика от буквата, която означава звук). С помощта на равина той се опитвал да разчете тези чудновати идеограми. НТМ, 1961, кн. 3, 6. На лявата стена на модела пещ е представена идеограма на годишния слънчев път. Археол., 1990, кн. 2 [еа]. Тези идеограми представляват символично представени космически сили и човешки качества.

2. Книж. Графически символ, напр. &, $, % и др.

– От гр. iδέα ‘представа’ + γράμμα ‘буква, писание, писмо’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)