ИДЕОГРАФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Езикозн. Идеографски. При идеографическото означавание на числата тогавашните писатели и преводачи са си служилипо подражание на гърцитесъс самите букви на новосъставената тогава старобългарска азбука, и то с редовните букви, а не с главните. СбНУ VII, 502.


Източник: Речник на българския език (онлайн)