ИДЕОГРА̀ФИЯ ж. Езикозн. Писмо, което използва идеограми. Общо взето шумерският език е доста монотонен. Той е получен от схематизацията при писането на много примитивни идеограми, докато се стигне до около 300 знаци съгласни, които представляват неговата последна фаза. Във всеки случай той е фонетична идеография, която не е лесна за епиграфите. К, 1985, кн. 7, 61.

– От гр. iδέα ‘представа’ + γράφω ‘пиша’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)