ИДЕОГРА̀ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Който е свързан с идеограма и идеография; идеографичен. Идеографска писменост. Третият фазис на писмеността, когато рисунката има отвлечено значение, тя се превръща вече в символ. Рисунката пак служи за зрителна памет, но възбужда представа за името. Ст. Кутинчев, ПК, 16.

Идеографски речник. Езикозн. Тълковен речник, в който думите са представени и обединени по тематични групи, а не са подредени по азбучен ред. Идеографските речници, съществуващи за някои езици (като френски, руски, английски и др.), обединяват близки по семантика думи в по-едри понятийни групи. БЕЛ, 2006, кн. 6 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)