ЍДЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който идва, следва непосредствено по време; следващ, иден. Той се привързва към тия места и на драго сърце би останал, ако и Райна додеше идещата година. Й. Йовков, Ж 1945, 215. – Русия е решила да действува срещу Турция! – Кога това? За кога? – За идещата пролет става дума. Ст. Дичев, ЗС I, 490. В края на театралния сезон погледите са отправени отново към идещата театрална година. НК, 1958, бр. 29, 1. Припича слънцето. Трева зелена / залива буйно цялата вселена / и тръпне всичко, всичко се събужда, / стебла и клони, и души протяга / към слънцето, към идещата пролет. Д. Методиев, ШТ, 18.
– Друга (остар., книж.) форма: ѝдущ.