ИДИÒМ1 м. Езикозн. Езикова единица със сложна разделено оформена структура, образувана от две или повече думи, и с единно, цялостно значение, напълно различно от значенията на съставящите думи; фразеологизъм. Изобщо отсъствието на „майстора“ биваше причина да не стане, да не се свърши дадена работа. А значението на идиома „Няма го майстора“ е отишло малко по-нататък: ‘не съм съгласен, няма да стане това, което искаш или друг някой иска’. Ст. Илчев, ИЖД, 107.
– От гр. ἰδίωμα ‘особеност, своеобразност’.
ИДИÒМ2 м. Остар. Езикозн. Диалект, говор, наречие. Чудната мелодия на стиха и богатите нюанси на поетическия немски език – това е абсолютно безсилен да предаде на своя идиом и най-конгениален преводач. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 56. Тези явления отделят говорите на жителите на старопланинския район от идиомите на селяните от равнинните области. Ек. Търпоманова, БЕД, 274.
– От гр. ἰδίωμα ‘особеност’.