ИДИОМА̀ТИКА ж. Езикозн. 1. Съвкупност от всички идиоми1 на даден език. Идиоматиката за разлика от лексиката на естествения език като цяло не покрива напълно всички възможни семантични полета. БЕ, 2005, кн. 4 [еа]. Идиоматиката на всеки език се коментира и в другите тълковни речници, но целта на фразеологичния речник е да покаже цялостно богатството на езика на това ниво и да постави всяка единица в отделна речникова статия. Пр, 2006, бр. 2 [еа]. Българска идиоматика. Английска идиоматика.
2. Раздел от езикознанието, който изучава идиомите. Специалист по идиоматика.
– От гр. ἰδιωματικός ‘особен’.