ИДИОСИНКРА̀ЗИЯ, мн. няма, ж. 1. Мед. Индивидуална свръхчувствителност към определени храни, лекарства и др., обикн. поради липса или намалена активност на определени ензими в организма, която се проявява под формата на обриви, подуване на кожата и общо неразположение. Известни са и своеобразни патогенетични механизми на хининовото въздействие: идиосинкразия, която е резултат на вродена липса на ензими или на крайното им редуциране, и алергия към хинин. Г. Златарски и др., СМП [еа].
2. Разш. Индивидуална реакция на човек към определени предмети, миризми, обстоятелства и др., болезнена склонност или отвращение към нещо. Докато се прехвърляме от фоайето към терасата, изведнъж ме обзема добре познатото ми чувство на неудобство. Това е онова същото чувство на неудобство, което задължително ме обзема в луксозните хотели. Кой знае, може би тягостното ми чувство на неудобство се дължи на присъщата ми идиосинкразия. ЛИК, 2006, кн. 3 [еа].
– Лат. idiosyncrasia от гр. ἴδιος ‘собствен’ + σύνκρασις ‘смесване’.