ИДИÒТИН, мн. идиòти, м. Остар., сега пространар. Идиот. Какво ми трябва да знам кой идиотин що му е скимнало да пише в идиотското си вестниче! Ив. Вазов, Съч. IX, 113. Близо до моя полис имаше един циганин, идиотин. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 219. Хвана го стражарят за врата, като вълк шиле когато хваща, отвори вратата и го бутна вън. – Марш! – казва. – Идиотин! Н. Хайтов, ДР, 97.